Какво е дигитална екосистема? – Процесите на най-печелившия бизнес модел

Дигиталните екосистеми създадоха най-печелившите компании в историята - разберете последиците и какво представляват те

Amazon, Google, Apple и др. развиха свои собствени дигитални екосистеми. Обясняваме какво представляват дигиталните екосистеми и какви роли можете да изпълнявате като физическо лице и като компания, за да участвате или да създадете собствени екосистеми в дигиталния свят.

Едни от най-обещаващите (и вече доказани) дигитални бизнес модели на 21-ви век са платформите и дигиталните екосистеми. Ето защо е важно да разберете какво представляват дигиталните екосистеми и как можете да се възползвате от тях.

Разнообразието от дигитални екосистеми вече е голямо и повечето от добре познатите екосистеми обхващат няколко индустрии и включват различни сектори на индустрията, партньори, конкуренти, клиенти и предприятия. Това противоречи и на традиционните нагласи в индустрията. Подходът „контрол и централизация“ се разпада и на преден план излиза мисленето за „свързване и комбиниране“. Ето защо това е и един от най-успешните пробивни бизнес модели.

Едно от най-важните неща е, че тези дигитални екосистеми не са в състояние да оцелеят само с един-единствен участник. Необходимо е участието на различни страни, за работата на една екосистема. Понякога дори предоставянето на по-добра позиция на конкурента може да е бъде печеливш ход.

Друга статия за ролята на платформите и „икономиката на вниманието“: Платформи и съдържание – бизнес моделът на 21 век

Какво е цифрова екосистема?

Цифровата екосистема е мрежа от взаимосвързани цифрови технологии, платформи и услуги, които взаимодействат помежду си, за да създават стойност за бизнеса и потребителите. Тя е съставена от различни елементи, като софтуер, хардуер, данни и хора, които работят заедно, за да улеснят цифровите трансакции, комуникацията и сътрудничеството по време на различните пътувания на клиентите. Тези клиентски пътешествия могат да бъдат взаимосвързани и екосистемата може да поддържа различни дейности, включително електронна търговия, социални мрежи, софтуерни решения, хардуерни предложения и цифрови развлечения. В бизнес контекст цифровата екосистема може да се отнася и до набора от цифрови платформи и технологии, които компанията използва, за да взаимодейства със своите клиенти, партньори и други заинтересовани страни.

Цифровата екосистема се фокусира върху предоставянето на допълнителна стойност на клиентите чрез оптимизиране на данните и работните потоци от различни вътрешни отдели, инструменти, системи, както и от клиенти, доставчици и външни партньори. Тя трябва да премахне пречките пред пътуването на клиентите и да даде възможност на всеки участник в екосистемата да използва най-съвременните технологии и системи, за да изпълни индивидуалните си нужди.

За това тези екосистеми предлагат на клиентите единна и лесна за използване система, която осигурява стойност чрез различни услуги, продукти и информация. Това също така позволява на платформите да растат експоненциално и да изпреварват нормалния пазар, като използват различни механики.

Това също така означава, че при мащабирането на дадена екосистема са възможни разнообразни бизнес модели. От директни продажби на продукти и услуги до реклами, абонаменти и много други. Чрез по-добро разбиране на клиента и пренастройване на предлагането на продукти е възможно да се увеличи броят на предлаганите услуги и продукти с броя на събраните от клиентите прозрения. Това прави цифровите екосистеми толкова мощни, а също и толкова печеливши, че списъкът на най-ценните компании в света се води от компании, използващи силата на цифровите екосистеми. Там можете да откриете Apple, Google, Facebook, Microsoft и много други, които използват клиентската си база и екосистемния подход, за да увеличават приходите си и да предлагат по-добри продукти и услуги на своите клиенти.

Чудесен пример за това е и Amazon, който сега обяснявам по-подробно.

Пример за дигитална екосистема: Amazon

От началото на 21-ви век, Amazon непрекъснато развива своята дигитална екосистема. Първо, гигантът в търговията на дребно изгради гигантска сървърна инфраструктура по целия свят, за да може да обслужва клиентите на своята платформа за електронна търговия. Но скоро Amazon започна да отдава под наем сървърен капацитет на други предприятия. Тази стъпка води до създаването на Amazon Web Services (AWS) и е важен етап от създаването на огромната екосистема, която компанията има в момента.

Amazon използва собствената си инфраструктура AWS не само за да предоставя инфраструктурни услуги на други компании, но и като стартова площадка за всички останали услуги като Amazon Prime Videos, Prime Music, Studio и др. Това доведе до бързо натрупване на услуги около вселената на Amazon, а също и до своеобразен lock-in за много потребители. Те имаха предимствата да са клиенти на Prime и да получават пакети по-бързо, имаха достъп до Amazon Music и дори можеха да гледат сериали и филми от библиотеката на Prime.

По-късно Amazon привлече много външни компании за участие в тази екосистема. Така че бяха първата част от електронната търговия, която се отвори и позволи дори на конкурентите да използват тази инфраструктура от услуги и инструменти, предлагани от Amazon. Това допринесе за огромен успех, когато разглеждаме цялата им екосистема на Amazon. Следващата графика, която създадох, ви дава поглед от високо върху огромната екосистема, която Amazon изгради. Днес има повече от 40 дъщерни дружества на Amazon, а в бъдеще ще има още.

Преглед на екосистемата на Амазонка
Графика на екосистемата на Amazon – от Бенджамин Талин, MoreThanDigital

Пет основни характеристики на една дигитална екосистема

Клиентите като основа

Когато разглеждате най-успешните дигитални екосистеми, виждате фокус върху създаването на стойност. Понякога тези екосистеми дори не са имали модел за монетизация в началото, тъй като са се фокусирали върху клиента и разбирането му, както ще научим в следващата глава за данните, преди дори да започнат да поставят цена на услугите или предложенията. Ориентирането към клиента не се отнася само до обслужването на клиентите или персонализираните реклами/маркетинг, които компаниите предлагат, а по-скоро до целия спектър на ориентиране към клиента, което е възможно само благодарение на мащаба на бизнеса. Това означава цялостни операции и работа в синхрон между отделите и продуктите/услугите, за максималната им интеграция в пътуването на клиента.

Данните като основа

Едно от основните предимства на дигиталната екосистема е възможността за събиране на допълнителна информация за процеси, клиенти, транзакции и др. Това превръща данните в един от ключовите двигатели за всяка дигитална екосистема. Колкото повече можете да разберете за клиента, толкова по-подходящи услуги, софтуер, технологии и инструменти можете да предложите на клиента.

Автоматизиция

Благодарение на огромния обем информация, която дигиталните екосистеми събират от клиенти, доставчици и трети страни, е възможно тази информация да се превърне и в оперативна. Автоматизацията е един от ключовите елементи за понижаване на цената, подобряване на удовлетвореността на клиентите, но и за предлагане на нови услуги/продукти за увеличаване на потока на стойността.

Глобализация

Може би вече сте се досетили, че е необходимо да имате глобално присъствие. Дигиталните екосистеми са създадени, за да се мащабират, и при ограничаването на обхвата им до държави или региони, никога няма да получите ползата от използването на платформа и екосистема. Това означава, че дигиталните екосистеми трябва да бъдат изградени и така, че да правят възможно сътрудничеството между държави, географски региони и дори езици. Понякога трябва да се обърне внимание дори на културните бариери.

Динамика

Поради мащаба на дигиталните екосистеми си струва да се спомене също така, че начинът на мислене трябва да бъде много динамичен. Екосистемите трябва да се адаптират бързо и да реагират бързо на променящата се пазарна динамика, в противен случай потребителската база ще премине нататък и ще смени платформата. Бизнес анализите, бързото вземане на решения, а също и използването на нови технологии и бизнес модели трябва да са в основата на всяко решение.

Три роли в дигиталната екосистема

Преди да започнете да си представяте себе си като създател на екосистема, трябва да се задълбочите във вашата компания и вашите предложения. Това означава също, че трябва да очертаете кои екосистеми са важни за вас и каква роля ще имате във всяка една от тях.

По принцип има 3 различни роли, които вашата компания може да има в дадена екосистема.

Създаване на екосистеми

Тези компании поемат риска, сложността и предизвикателствата при изграждането на дигитална екосистема. Това са компании като Amazon, Alibaba, Ping и т.н., които дават възможност на другите да участват в екосистемата и да продават стоки и услуги.

Модулен производител

Това са компании, които допринасят за екосистемата и монетизират стойността в различни екосистеми. Един от най-известните модулни производители може би е PayPal. Със своята услуга те предлагат на различни платформи и екосистеми услугата да разполагат с единен платежен шлюз, така че клиентите да могат да плащат лесно. Един модулен производител може да добави основни услуги към екосистемите, които да отговарят на нуждите на потребителите, бизнеса, но и на купувачите и продавачите по определен начин.

Клиенти

Клиентът може да бъде лице или предприятие, извличащ стойност от дадена екосистема. Когато направите резервация в Airbnb, тогава сте клиент на екосистемата, създена и организирана от Airbnb.

Понякога разделителните линии са подвижни. Така например някой, който е потребител на Facebook, е едновременно създател (съдържание) и потребител (реклами). Освен това компаниите понякога могат да използват, оркестрират или добавят услуги към множество дигитални екосистеми.

Три вида дигитални екосистеми

Функционална дигитална екосистема

Това е една от най-простите екосистеми и обикновено се изгражда около съществуващ продукт или оферта на дадена компания. Тя има ограничен брой участващи компании и партньори (може би 10-100) и е силно фокусирана върху вътрешния аспект. Поради своята простота и лесна интеграция това е и най-широко използваната екосистема, която можем да открием по целия свят. Но има и ограничения, тъй като събирането на данни и по-нататъшната интеграция са сложни, тъй като в повечето случаи това е затворена екосистема.

Примери функционални екосистеми могат да бъдат открити в автомобилната индустрия, където платформите се свързват с дигиталните услуги на участващите партньори, за създаването на една много продуктово ориентирана екосистема на смарт и свързан автомобил, най-често с ограничен брой продукти.

Платформена Екосистема

По-висок клас екосистеми са екосистемите на дигиталните платформи. Те могат да включват милиони партньори и също така могат да включват множество дигитални предложения. Този вид дигитална екосистема в голяма степен се основава на подхода „първо данните“, за да се използва информацията от клиентите за по-нататъшни продажби или за разработване на нови предложения благодарение на генерираните данни. Но най-голямото разграничение е общата платформа, в рамките на която всички партньори участват и създават своята стойност с/от нея. Така че оркестраторът на екосистеми предлага обща платформа, в рамките на която всички свързани страни работят заедно.

Google Home е добър пример за това. Google предоставя обща платформа, в рамките на която разработчици, производители и инженери могат да работят заедно, за да създават домашни уреди, които използват платформата Google Home, за да станат свързани и интелигентни. Самата компания Google разработва инструменти, но и партньорите могат да използват екосистемата на платформата, за да предлагат своите продукти и услуги.

Суперплатформени екосистеми

Един от най-комплексните и сложни модели на екосистеми включва интегрирането на различни платформи и използването на различни потребителски пътища, включително техните данни. Суперплатформените екосистеми обикновено включват много различни сектори, различни услуги и се опитват да свържат възможно най-добре цялото потребителско пътуване с екосистемата. Повечето суперплатформени екосистеми сега се намират в ръцете на технологични гиганти като Apple, Google, Amazon, Tencent и някои други.

WeChat, китайското суперприложение, е идеален пример за създаване на екосистема от суперплатформи. Приложението вече обхваща всички важни аспекти от живота на потребителя. В рамките на една платформа то предлага хиляди услуги и функции, включително ежедневно банкиране, социални медии, пазаруване, комуникация и др. С всяко добавено предложение WeChat може да се интегрира все повече в ежедневието, като по този начин дава възможност за по-добро събиране на данни, което може да доведе до нови предложения и „lock-in“.

Предизвикателства и рискове, свързани с цифровите екосистеми

Дотук разбрахме, че макар цифровите екосистеми да имат огромен потенциал за създаване на стойност и растеж, те носят със себе си и уникален набор от предизвикателства и рискове поради своя размер и сложност.

Чрез различни скандали в момента, разбира се, Един от основните въпроси е поверителността и сигурността на данните. Като се имат предвид огромните количества данни, които се проследяват, споделят и обработват в рамките на екосистемата, съществува значителен риск от нарушаване на сигурността на данните, злоупотреба с тях и, разбира се, кибератаки, които искат тези данни. Освен това зависимостта от един или няколко доставчика на платформи може да доведе до монополен контрол, което в дългосрочен план ограничава конкуренцията и иновациите, а сегашните течения се опитват да предотвратят това и регулаторно.

За доставчиците в една екосистема (модулните производители) също съществува риск да станат твърде зависими от екосистемата за своя бизнес, което ги прави уязвими, ако екосистемата се провали или се промени значително. Такива проблеми за общностите и компаниите наблюдавахме при Twitter и Reddit.

За един оркестратор на екосистема по-голямо предизвикателство, но и риск, е и оперативната съвместимост на различните технологии и системи в рамките на екосистемата. Непоследователните или несъвместимите технологични стандарти могат да окажат силно въздействие, така че не е изненадващо, че Google, Facebook и др. определят свои собствени технологични стандарти и ги разработват сами.

В зависимост от бизнес модела регулаторните изисквания също са предизвикателство. Тъй като цифровите екосистеми са сложни и глобални и е необходимо постоянно да се наблюдават и прилагат разпоредби относно защитата на данните, съответствието, антитръстовите и други съответни политики, държавите често са изключени от различни услуги.

Регулаторни предизвикателства и антитръстови проблеми

Тъй като цифровите екосистеми продължават да се разрастват и да увеличават влиянието си, те стават обект на все по-голям контрол от страна на регулаторните и антитръстовите органи по целия свят. Съществуват опасения, че огромният мащаб и господстващо положение на тези екосистеми може да задуши конкуренцията, да ограничи избора на потребителите и да доведе до монополни практики. Има и много примери за скорошни случаи, в които цифровите екосистеми и тяхната сила са обект на внимателен анализ.

Европейският съюз е в челните редици на регулирането на цифровите екосистеми. През 2022 г. ЕС прие Закона за цифровите пазари, който има за цел да предотврати практиките на пазач от страна на големите онлайн платформи и да осигури лоялна конкуренция. Този закон може да окаже значително въздействие върху компании като Google, Amazon и Apple, принуждавайки ги да направят промени в своите екосистеми, а от 2024 г. много от технологичните гиганти се разследват по ЗДОИ.

По-специално Apple е изправена пред антитръстови разследвания и съдебни дела заради строго контролираната си екосистема и политиките на App Store. През 2021 г. американски съдия постанови, че Apple трябва да позволи на разработчиците да насочват потребителите към алтернативни платежни системи, оспорвайки строгите правила и такси на Apple. Компанията е изправена и пред проверка от страна на британския орган за защита на конкуренцията относно политиките си за мобилни браузъри и потенциалното самонасочване в рамките на екосистемата си. А през 2024 г. САЩ започнаха допълнителни антитръстови разследвания.

По подобен начин Google се сблъска с глоби и съдебни битки от страна на регулаторните органи на ЕС заради предполагаеми антиконкурентни практики в рамките на екосистемата си Android и рекламната технология. Регулаторните органи са обезпокоени от господстващото положение на Google в онлайн рекламата и способността ѝ да дава приоритет на собствените си услуги в рамките на екосистемата на Android.

Тъй като цифровите екосистеми продължават да се разширяват и да засягат различни аспекти от живота на потребителите, регулаторните органи стават все по-предпазливи по отношение на потенциала им да злоупотребяват с пазарна сила и да извършват антиконкурентно поведение. Компаниите, работещи в тези екосистеми, трябва да се ориентират в сложна мрежа от регулации и антитръстови закони, които могат да ги принудят да направят значителни промени в своите бизнес модели и практики.

Бъдещи тенденции в цифровите екосистеми

С навлизането в ерата на цифровите екосистеми пейзажът се развива бързо. Технологичните гиганти показаха какво е възможно, водени от технологичния напредък и промените в поведението на потребителите. Една от ключовите тенденции, определящи това развитие, е нарастващото господство на „екосистемите, основани на данни“. Тези екосистеми използват огромни количества данни за оптимизиране на потребителското изживяване, рационализиране на операциите и създаване на нови предложения за стойност – спомнете си Facebook, който притежава данни за всички взаимодействия на клиентите във Facebook, Threads, Whatsapp, Instragram и т.н., и Google, който притежава екосистемата на намеренията за търсене на информация, видео и др. Но има и няколко други тенденции:

  • Доминиране на екосистеми, базирани на данни: През следващите години данните ще играят още по-централна роля в цифровите екосистеми – особено с бързия напредък в областта на изкуствения интелект. Компаниите, които използват тези данни ефективно, могат да получат несравнима представа за предпочитанията на клиентите, поведенческите модели и пазарните тенденции или да създадат модели на ИИ на лизинг върху собствените си данни.
  • Интегриране на нововъзникващи технологии: Новите технологии, като изкуствен интелект (ИИ), блокчейн и интернет на нещата (IoT), ще играят решаваща роля в развитието на цифровите екосистеми. ИИ и машинното обучение могат да анализират огромни количества данни по-ефективно от всякога и да откриват нови възможности за персонализация и автоматизация.
  • По-голямо внимание към неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните: Тъй като цифровите екосистеми стават все по-ориентирани към данните, нараства и загрижеността за неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните. Компаниите трябва да инвестират в надеждни протоколи за сигурност, за да защитят чувствителните данни и да поддържат доверието на потребителите. Това също така означава, че все повече екосистеми ще се запечатват и ще пречат на други доставчици от трети страни да използват техните обширни бази данни и информация. В резултат на това второстепенните и неекосистемните участници ще бъдат подложени на натиск и ще закрият екосистемите, както направи Apple.
  • Междуотраслово сътрудничество и сближаване: За неглобалните екосистеми е вероятно да се наблюдава повече междуотраслово сътрудничество, тъй като компаниите се стремят да създадат по-всеобхватни и интегрирани преживявания за потребителите. Например партньорствата между доставчиците на здравни услуги, технологичните компании и застрахователите могат да доведат до цялостни екосистеми за здравеопазване, които предлагат персонализирани здравни услуги въз основа на индивидуални здравни данни.
  • Устойчивост и социална отговорност: С нарастването на обществения интерес към устойчивостта и етичните практики цифровите екосистеми трябва да бъдат съобразени с тези ценности. Това може да включва използване на технологиите по начини, които свеждат до минимум въздействието върху околната среда, насърчаване на устойчиво поведение на потребителите чрез екосистемата и гарантиране, че ползите от цифровата трансформация са достъпни за всички части на обществото, за да се преодолее цифровото разделение.

Заключение

Макар че е лесно да се обясни защо тези дигитални екосистеми работят толкова добре и защо данните, ориентацията към клиента и т.н. водят до по-голяма печалба, никога не трябва да забравяме колко трудно е да се създадат такива екосистеми. За да може да се създаде такава екосистема, са необходими широка клиентска база, последователно създаване на стойност, ясно съгласуване на разнообразните партньори, клиенти и технологии, както и много гъвкав начин на мислене.

От изключителна важност е компаниите и хората да разберат силата и последиците от нарастващите дигитални екосистеми по света, а също така да намерят начини да участват, да създават или да взаимодействат с тях при свои собствени условия, за да използват силата, която имат, и потенциално да стартират следващата дигитална революция.

Benjamin Talin, a serial entrepreneur since the age of 13, is the founder and CEO of MoreThanDigital, a global initiative providing access to topics of the future. As an influential keynote speaker, he shares insights on innovation, leadership, and entrepreneurship, and has advised governments, EU commissions, and ministries on education, innovation, economic development, and digitalization. With over 400 publications, 200 international keynotes, and numerous awards, Benjamin is dedicated to changing the status quo through technology and innovation. #bethechange Stay tuned for MoreThanDigital Insights - Coming soon!

Comments are closed.

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More