Бъдещето на електронната мобилност – неизбежна ли е електромобилността?
Електронната мобилност все още ли е неизбежна, или все още има пречки пред нея?
Електрификацията на транспорта е неизбежна. Въпросът не е дали, а кога, предвид неотложните предизвикателства, пред които сме изправени по отношение на изменението на климата и качеството на въздуха. Големият въпрос е: какво ще бъде бъдещето на електронната мобилност? Ще успее ли тя да преодолее оставащите препятствия и да се превърне в доминираща форма на транспорт?
Естеството на нашия свят е свързано с непрекъсната промяна. В по-голямата си част това е нещо много положително. Понякога обаче изпреварваме малко себе си и пренебрегваме огледалото за обратно виждане, докато се втурваме безкомпромисно към предварително определеното бъдеще.
Да вземем за пример електрическия автомобил. Цялата автомобилна индустрия беше дърпана, натискана и притискана да приеме неизбежността на електронната мобилност. Разбира се, проведени са проучвания, DOE, EPA и ЕС са издали директиви, призоваващи за отказ от автомобили с двигатели с вътрешно горене, а химията на батериите се развива с бързи темпове. Но когато се отдалечите и погледнете по-голямата картина, може да се окаже трудно да приемете, че всички надлежни проучвания са били извършени.
Index
Дяволът в детайлите
За да разберем по-добре къде се намираме в момента, е необходимо да разгледаме как сме стигнали дотук. Стремежът на човечеството към прогрес и печалба ни доведе до истинския кръстопът, за който пееше Робърт Джонсън. Защото прогресът изисква цена, подобно на дявола в песента на г-н Джонсън.
Преди около две години на Tempus.Motu Group беше възложено да предостави информация за предизвикателствата, които остават в процеса на преминаване към електромобилност и засилена електрификация. Ако кажем, че установихме, че в стаята има доста голям пахидерм, би било малко подценяване. Политиците, въпреки ясните сигнали от автомобилната индустрия, решиха да спуснат завесата за двигателите с вътрешно горене и да „насърчат“ автомобилните производители да започнат преминаването към електрически задвижващи системи. За да бъдем честни, в дискусиите, довели до този диктат, имаше предимно тояга и много малко морков.
Истинските виновници
Въпреки това всички се съгласиха, че двигателят с вътрешно горене е изживял своята полезност и е основен фактор за изменението на климата, въпреки че производството на електроенергия, въздушният транспорт и корабоплаването, както и строителството, остават най-големите виновници за това.
Задачата, която ни беше възложена, беше да предоставим на група компании някои идеи и потенциални пътища за развитие, като същевременно подчертаем предизвикателствата, които предстоят по предварително определения път.
Това, което се получи, беше завладяващо. Пълно разминаване между изискванията на политиците, достъп до необходимите природни ресурси, липса на стратегическо планиране и анализ на заплахите, малко или никакво обществено обсъждане на въпроса за електромобилността и определено лош подход на международно ниво към това, което привидно ще се превърне в една от най-големите технологични промени на нашето време.
Както обикновено, политиците направиха опростен избор да заменят една технология (двигателя с вътрешно горене) с друга (електромотор и батерия), без да проучат напълно потенциала на разрушителните алтернативи.
Конски задници
Ако трябва да перифразирам моя бизнес партньор Арик Дроми, ние продължаваме да проектираме всичко в нашите системи за мобилност и логистика около ширината на два конски задници (въз основа на първоначалната технология – колесницата – за която Римската империя е построила първите си пътища). За един удивително изобретателен и изобретателен вид, ние изглежда сме много привързани към нашите конски задници, тъй като продължаваме да проектираме всичко около тях…
Разбира се, обществените допитвания не осигуряват непременно някаква измерима насока за действие, но те предлагат моментна картина на болезнените точки на хората в настоящата парадигма на мобилност, от която може да се екстраполира и да се експериментира с алтернативи.
По подобен начин установихме, че макар правителствата да се стремят към технологична промяна в посока на електрификация, те изглежда не са толкова наясно с разрушаващото се естество на електрическите мрежи, за които отговарят, и с тяхната очевидна неспособност да посрещнат предстоящото търсене както на производство, така и на разпределение на електроенергия (зелена или не) за задвижване на автомобилите на бъдещето. Това донякъде прилича на раждане на бебе в празна вана.
Липсата на далновидност, планиране или дори осъзнаване на потенциалните предизвикателства, които предстоят, не е нищо друго освен престъпление. Достатъчно е да се върнем около 20 години назад, когато автомобилите с дизелови двигатели бяха обявени от същите политици за по-благоприятни за околната среда от автомобилите с бензинови двигатели.
Разбира се, нерядко се случва да гледаме назад с по-слабо от 20-20-годишно зрение, но да продължаваме да допускаме подобни ученически грешки е непростимо, като се има предвид сегашното състояние на нашата планета.
Необходими инвестиции
Нашите констатации са сравнително ясни и приложими. Видяхме ясна необходимост от огромни инвестиции в националните електроенергийни мрежи и съоръжения за производство на електроенергия – инвестиции, които правителствата и държавите сами трудно биха могли да постигнат без частни инвестиции – дори в краткосрочен план. Защото без тях и без инфраструктурата за зареждане, която е необходима за електрическите автомобили, през следващите години по улиците ни ще има много неподвижни електрически автомобили.
Разбрахме също така огромното предизвикателство, което се стовари върху автомобилната индустрия, принуждавайки я да адаптира платформите с двигатели с вътрешно горене към електрическото задвижване, докато всъщност щеше да е от полза да се разработят още 8-10 години за платформа „скейтборд“, която да отговаря по-добре на нуждите на електрическия автомобил. Днес вече сме на път да го постигнем, но това беше скъпоструващ процес, през който водородната икономика се появи, за да разчупи консенсуса.
Нов начин на мислене
Човек не може да не си помисли, че отново пътуваме по онзи стар римски път, широк две задници, когато имаме възможност да преосмислим обществения транспорт и личната мобилност, точно както имаме потенциал да преосмислим автомобилния транспорт, строителството, стоманодобива и корабоплаването.
Потенциалът за интелигентни мрежи, измервани от изкуствен интелект, преминаване към форма на универсален основен обществен транспорт, за да се намалят пътуванията на един човек, нов подход към градското планиране, който поставя на първо място хората, а не трафика, не е твърде голям, за да се иска.
Ако трябва да преминем Рубикона, нека го направим с пълното съзнание, че нещата не могат да останат такива, каквито са били. Ако сегашният недостиг на газ, петрол и електроенергия, предизвикан от конфликта в Украйна, ни подсказва нещо, то е, че все още не сме подготвени за утрешния ден, а и за днешния.
Автори: Тревор О’Рурк и Арик Дроми
Comments are closed.