Емоционална компетентност в лидерството – основи за мениджъри
Как лидерите намират конструктивен начин да се справят с чувствата в несигурни времена
Емоциите нямат място в работата. Много лидери се чувстват неудобно или претоварени, когато става въпрос за емоциите в екипа. Тази статия е посветена на емоционалната компетентност, какво изисква тя и какви са ползите от нея.
Емоциите нямат място в работата. Много лидери се чувстват неудобно или претоварени, когато става въпрос за емоциите в екипа.
Тази статия е посветена на емоционалната компетентност, какво изисква тя и какви са ползите от нея. Митът за смущаващите емоции в бизнеса е устойчив. Все още чувам по време на консултациите си, че мениджърите искат да се научат да не допускат емоции.
Нека го кажа веднага: Да се държат емоциите настрана е колкото невъзможно, толкова и погрешно.
Index
Защо емоционалната компетентност е важна за лидерството
Всяко човешко същество изпитва емоции. Те са част от основното оборудване на живота и намират своя път. Разбира се, и на работа.
Колкото повече емоции се налага да потиска или игнорира човек, толкова повече се стига до фрустрация, болест, спад в работоспособността или оттегляне. А тези механизми са фактор за разходите на компаниите, който не бива да се подценява.
„Емоциите нямат място на работното място“ не е решение.
„Улавяне на емоционални драми и избягване на загуби от триене“ е добро решение.
Но как става това? Именно тук се посочва емоционалната компетентност в лидерството. Това започва от собствената емоционалност и изисква известна степен на саморефлексия.
Разграничението между чувства и емоции ми се струва много полезно. Ако от стомаха в гърдите ми се изстреля огнен стълб, това е усещане – усещане на тялото. Ако дам на това усещане етикета „гняв“, това е емоция – оценка на телесното усещане.
Емоциите са важни носители на информация и помощници в отношенията.
- Емоциите са в основата на всички взаимоотношения и връзки в екипите.
- Емоциите пренасят нуждите.
- Емоциите помагат за вземането на решения.
- Емоциите помагат за ориентацията между разстояние и близост.
- Емоциите правят вътрешните ценности измерими.
Какво е емоционална компетентност?
Терминът „емоционална интелигентност“ е въведен от психолога Даниел Гоулман. Според него емоционалната интелигентност съчетава личностни и социални компетентности като самосъзнание, самоуправление, социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията. От това той извежда различни стилове на ръководство. Толкова за теорията.
Възприемам термина „емоционална компетентност“ като разширение: интелигентността е фиксирана, а компетентността може да се придобие.
В този смисъл емоционалната компетентност е придобиването и интуитивното прилагане на интелигентно управление на емоциите и взаимоотношенията. Накратко: практика вместо теория. Става дума за емпатично действие. За тази цел набелязах четири полезни и значими стъпки.
Самостоятелното лидерство е в основата на емоционалното лидерство
Алфред Херхаузен, бивш председател на Управителния съвет на Deutsche Bank, веднъж каза: „Ако не знаеш как да ръководиш себе си, не можеш да ръководиш другите“.
Самостоятелното лидерство е в основата на емоционалната компетентност. Нека само си представим холеричен алфа-куче, който се опитва да ръководи екип по емоционално компетентен начин. Тази идея изглежда трудна.
Самостоятелното лидерство включва самоуправление, самоанализ и самоосъзнаване.
Самоуправлението е способността за справяне с емоционални ситуации: Как се справям с напрежението, стреса и емоциите? Потискам ли, игнорирам, потискам или балансирам по здравословен начин?
Саморефлексията е способността да се разбират собствените чувства и мотиви: Какви нужди и емоционални фактори имам? Доколко съм внимателен към себе си? Радикално честен ли съм със себе си?
Самосъзнанието е способността да се възприемаме в различни роли: Какъв ефект имам аз? Какво е отношението ми към моите силни и слаби страни? Какви са червените ми бутони?
Техники за балансиране на собствените емоции
Съществуват стотици техники за разтваряне на собствената емоционалност. Бих искал да ви представя двама от тях:
Дихателни техники
Най-бързият и прост начин да разсеете надигащите се емоции е да ги регулирате чрез дишане. Ето една проста техника за дишане, която ще ви помогне да започнете:
- Къде в тялото си усещам емоцията, например гняв. Да предположим, че се усеща в гърдите, зад гръдната кост.
- Колко силна е емоцията по скалата от 1 до 10?
- Вдишвайте в тази област с дълбоки, съзнателни вдишвания, докато стойността стане 0.
Потупващи техники от енергийната психология
Съществува цяла гама от техники за потупване, като TFT, EFT, MET, Emotional Balance и др. Всички те произлизат от енергийната психология, първоначално разработена от д-р Роджър Калахан и Гари Крейг.
Те са подобни на психологическата акупресура и препоръчвам на начинаещите да потупват точката на стреса. Това е мястото между носа и горната устна. Потупайте я с пръст, докато вдишвате и издишвате дълбоко. Акцентът е върху издишването и свързаното с него освобождаване от стреса и натоварващите чувства.
Тези, които са склонни да потискат чувствата си, за да могат да ръководят, ще се възползват от коучинг, който им предоставя индивидуална стратегия. Това освобождава капацитет и енергия за ръководене на екипа, без да се препъвате в собствената си емоционалност.
Поемане на емоционално лидерство в четири стъпки
Само тези, които познават собствената си емоционалност и са в състояние да я регулират, могат да ръководят адекватно емоционално.
Ръководенето с авторитет създава натиск и вече не е подходящо или ефективно. Ръководенето с емпатия създава привличане чрез признателност и е по-ефективно. В комбинация с ефективна комуникация (комуникация, която идва от автентичната личност и следователно функционира независимо от научените инструменти), емпатичното лидерство е непобедимо.
Практически пример
Пример от опита ми като обучител:
Аз и моят колега-треньор седим пред група от около 300 бъдещи треньори. Току-що обясних какво трябва да се практикува на практика, когато се изправи жена на предпоследния ред.
Тя слага ръце на хълбоците си и казва: „Но ние не искаме да се упражняваме! И изобщо, ние сме ядосани, защото…“. Следва поток от оплаквания и обвинения срещу организацията на семинара. В момента това няма значение, защото тя отправя обвиненията си тук, при преподавателите.
Докато тя крещи негативните си мисли в залата – те стават все по-силни – забелязвам собствената си емоционална реакция.
1. Дайте пространство
Първо, давам ѝ пространство и я оставям да се изкаже по подходящ начин. Това я кара да се чувства удобно и ми дава достатъчно време.
2. Балансиране на емоциите
Използвам това време, за да разреша собствените си емоции с помощта на няколко ефективни техники. По този начин мога да реагирам неутрално, вместо емоционално или дори рефлекторно да се оправдавам. Най-малкото, което мога да направя – ако трябва да го направя бързо – е да вдишам дълбоко в корема си, за да се съсредоточа.
Когато започне да се повтаря, го прекъсвам.
3. Поемане на емоционална инициатива
С ясно изразена емпатия поемам инициативата и връщам положителните емоции. Показвам ѝ, че я забелязвам и чувам. Усмихвам се и изразявам разбиране, преди да премина към фактите. Жалбата ѝ е на правилното място в организацията на семинара. В този момент я пренасям в положителна емоция и насочвам фокуса обратно към конкретната задача на упражнението, която свързвам с любопитство и очакване.
4. Иницииране на решение
Сега аз инициирам тяхното решение. Питам я дали иска да си тръгне или да остане, което зависи от нея в тази ситуация на семинара. В професионален план тук е мястото на ефективната комуникация. В крайна сметка екипът не може да избира дали да работи или не. Тук е важно да действаме така, че те да намерят пътя към конструктивното сътрудничество.
Резюме
Емпатичното лидерство с емоционална компетентност става все по-важно, тъй като светът ни става все по-сложен и непредсказуем.
Необходимо е лидерство, основано на вътрешно равновесие, което да може да се справя с чувствата и да позволява доверие. Това е особено вярно, когато ръководите от разстояние. Лидерите не трябва да се страхуват от емоциите. Те трябва да развият емоционалната си компетентност, за да внесат сигурност в екипа.
Comments are closed.