Мултиклауд – защо „един за всички, всички за един“ не работи в облака
Лесно разбиране на многооблачната стратегия и как да я приложите сами
Много компании вече не се задоволяват само с едно облачно решение за всички свои приложения и процеси. И това е добре. Всяко приложение има различни изисквания към облака. На практика обаче мнозина намират този т.нар. многооблачен подход за труден. Тази статия показва, че мултиклаудът всъщност е доста лесен.
Index
Вече не могат да се избягват думи като частен облак, публичен облак, хибриден облак и мултиоблак. При толкова много термини за специалистите, които не са от ИТ сектора, е все по-трудно да ги следят. Особено често двата термина хибриден облак и мултиоблак се използват като синоними, въпреки че описват две напълно различни концепции.
За повече разбиране: Какво отличава бизнес облака от Google Drive & Co.
По принцип частният облак е пригоден за една компания. Съответно той е достъпен само за тази една компания. Частният облак може да се управлява вътрешно в компанията или от доставчик на услуги. Това гарантира високо ниво на ИТ сигурност и вие знаете къде се намират собствените ви данни по всяко време. От друга страна, публичният облак се хоства от доставчик на облачни услуги. Няколко компании споделят помежду си инфраструктурата на облака. Това решение обикновено е по-евтино и изисква по-малко усилия и ресурси от ИТ отдела на компанията.
По този начин компанията може бързо и лесно да се сдобие с допълнително пространство за съхранение или повече изчислителна мощ, като гъвкаво мащабира ресурсите и плаща според потреблението. От друга страна, хибридният облак е хибридна форма на частен и публичен облак, която оптимално съчетава предимствата на двата облачни свята. Това означава, че дадена компания използва защитения частен облак за основната си дейност с много важни приложения и процеси, например. От друга страна, други приложения с по-нисък бизнес риск се изпълняват в публичен облак.
Какво всъщност е мултиклауд?
В архитектурата с много облаци се използват облаци/облачни услуги от различни доставчици; по-конкретно, популярно е използването на услуги от хиперскалатори като Google Cloud, Microsoft Azure, Amazon Webservices и решения от корпоративни доставчици като Open Telekom Cloud или Swisscom Enterprise Cloud. За всеки бизнес процес се прави оценка на това кое облачно решение от кой доставчик е най-подходящо за него и предлага най-оптималните условия за съответното работно натоварване. Същевременно вече не се налага отделните екипи или отдели да адаптират споделените хибридни облачни решения към собствените си изисквания (което винаги носи недостатъци за други области). В хода на цифровизацията на икономиката все повече компании искат да прехвърлят разходите от статични към динамични и поради тази причина се отказват от закостенелите локални системи. Те очакват облачната среда да поддържа всички техни бизнес процеси.
В допълнение към високата гъвкавост и финансовите ползи, друго предимство на използването на няколко облака е, че компаниите придобиват широк спектър от опит и по този начин не са зависими от един доставчик. По този начин се свеждат до минимум бизнес рисковете и се повишава устойчивостта на системите на компанията. Освен това използването на няколко платформи в облака може да подобри достъпа до определени приложения или услуги. Например много продукти и услуги от облака Azure на Microsoft не са налични в AWS и обратното.
Преходът от спонтанни внедрявания на облаци към оптимизирана среда с много облаци обаче крие някои предизвикателства за ИТ директорите, които трудно могат да бъдат преодолени без надеждни партньори.
Защо компаниите изпитват такива трудности с мултиклауда?
Колкото и привлекателно да звучи мултиклаудът, на практика за компаниите често е трудно да управляват няколко облака едновременно. Мисълта за поддържане на паралелна работа на облачни среди от различни доставчици е възпираща за много компании. Ето защо много компании смятат, че така нареченото мултиплатформено управление е почти непреодолимо предизвикателство. При многобройни облаци бързо се получава сложна структура, ако компаниите определят твърде ниска област на отговорност. Ето защо е много важно в една среда с много облаци корпоративните ИТ да влязат в ролята на интегратор – не се изисква техническа близост, а взаимодействие на бизнес процесите с приложенията в облаците.
Освен това облачните технологии се развиват със зашеметяващи темпове и пазарът също се променя непрекъснато. Доставчиците на облачни услуги непрекъснато актуализират портфолиото си от услуги, цените си и споразуменията за ниво на обслужване (SLA).
Ако дадена компания иска да разпредели данните и приложенията си в различни облаци, ИТ специалистите понастоящем трябва да настроят и управляват всеки облак поотделно. А приложенията и данните трябва да се поддържат във всеки случай – в най-сложния случай на всяка платформа поотделно. Ако това се прави ръчно, за компанията това е изключително голямо усилие, както по отношение на персонала, така и на разходите, което може да „погълне“ споменатите по-горе предимства.
Ето защо компаниите трябва да гарантират, че могат да управляват своите облаци разумно, без да натоварват прекомерно ИТ. Един от начините за това е управлението на облаци от различни доставчици.
Всеобхватно управление на облаците създава общ поглед
Казано по-просто, такова управление в няколко облака е софтуер за управление, който поддържа няколко различни платформи, а не само един облак. Такава система работи в различни облаци и следи всички дейности в облака. Така поддръжката на различните платформи отнема много по-малко време. Оперативните процеси вече не трябва да се адаптират към всеки облак поотделно. По този начин не е необходимо една компания да наема безброй експерти по облачни технологии със специализирани познания за всяка отделна платформа и все пак може да се възползва от предимствата на подхода с няколко облака. По този начин използването на облачни решения става по-гъвкаво, по-приспособено и по-рентабилно за компаниите. Това прави многооблачната стратегия осъществима за всяка компания.
Comments are closed.